Информацията, която не откривате в новия сайт може да намерите на https://arhiv.krumovgrad.bg. Благодарим ви за разбирането.

Природни обекти

1. ПРИРОДНИ ОБЕКТИ

Съхранената природа, разнообразният животински и растителен свят, природните забележителности, богатата история и култура, пъстрата палитра на традиции и обичаи, предлагат прекрасни условия за туризъм.

Изключително богатото е разнообразието на видове, местообитания и ландшафти на територията на Община Крумовград. Запазени са съобщества и популации на множество видове, които са от европейско и световно значение. Срещат се редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове, ендемити и реликти. Голямо е разнообразието от ценни лечебни растения.

Безспорно най-интересни от природозащитна гледна точка са птиците, заради които са обявени повечето защитени зони и обекти. Интерес представляват двата вида сухоземни костенурки, колониите на прилепи, находищата на венерин косъм, на няколко вида орхидеи и др..

Най-често посещаваните туристически дестинации са поречието на река Крумовица (особено района на с.Долна Кула), района на с.Студен кладенец и района на вливането на река Крумовица в река Арда.

Около язовир „Студен кладенец”, изграден на река Арда, са разположени едни от най-атрактивните туристически обекти. На левият му бряг е защитената местност "Големият сипей", която представлява впечатляващи високи, стръмни и силно напукани скали. На юг от язовира са единственият строг резерват в Източните Родопи - “Вълчи дол” и Природозащитният център „Студен кладенец”. След язовирната стена река Арда е образувала живописен пролом „Шейтан”, в който се намира уникалният природен обект „Абразивни кладенци.

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

Община Крумовград е една от общините в България с най-високо покритие от Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Части от пет защитени зони заемат почти 80 % от територията й. Четири от тях са по Директивата за птиците и една по Директивата за местообитанията.

Защитени зони за опазване на дивите птици са „Крумовица”, “Студен кладенец”, “Мост Арда” и “Бяла река”. Защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна е „Родопи – източни”.

ОРНИТОЛОГИЧНО ВАЖНИ МЕСТА

На територията на общината има едно Орнитологично важно място – "Крумовица" и части от други три - "Студен Кладенец", „Моста на Арда” и "Бяла река". Те са от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом.

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

В община Крумовград има 1 резерват, 12 природни забележителности и 3 защитени местности.

Резерватът "Вълчи дол" e единствения строг резерват в Източните Родопи. Той е част от Защитена зона "Студен кладенец" и от Орнитологично важно място “Студен кладенец”. Разположен е южно от язовир “Студен кладенец”, в землищата на селата Студен Кладенец, Стари Чал и Бойник, на площ от 774,70 ха.

Обявен е през 1980 година с цел съхраняване на случайно откритото гнездово находище на белоглави лешояди, местообитанията на редки и застрашени видове птици, както и характерна, слабо засегната от човешката дейност екосистема в Източните Родопи.

Ландшафтът е изключително разнообразен: скали, пасища, гори, храсти. В резервата много силно е изразено средиземноморското влияние върху климата, което е дало отражение върху флората и фауната. Територията му включва разнообразни местообитания.

Преобладава храстовидната растителност представена от драка, келяв габър, мъждрян, клен и др. и вечнозелени храсталаци от средиземноморски тип с преобладаваща червена хвойна. Във високите части има широколистни гори от бук, благун, горун, цер, вергилиев дъб и космат дъб, а в ниските билни части са разположени съобщества на люляк.

Голямо е видовото разнообразие на растения, редица от които са редки и ендемити. Установени са 413 вида висши растения, от които 1 български и 6 балкански ендемита. Един вид растение е застрашен, а 14 вида са редки, включени в Червената книга на България. Сред тях са нежният лопен, родопската горска майка, родопският силивряк, родопско лале, райхенбахова перуника, трипръста каменоломка, испанска тлъстига, вандазово кукувиче грозде, сръбският ранилист, хипомаратума. Срещат се и 27 вида орхидеи, от които най-красиви са пурпурния салеп и недоразвития лимодорум. Особено интересен е родопският силивряк, който е балкански ендемит и терциерен реликт. Освен като "орфеево цвете", което е свързано с древна легенда, той е известен и с името "феникс", заради способността му да престои изсъхнал в продължение на повече от 2 години и след поставянето му в подходящи условия да възстанови жизнените си функции.

Във "Вълчи дол" има изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България. Тук се срещат белоглав лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, керкенез, черен щъркел, гарван, бухал, скална зидарка, син скален дрозд, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка, зеленогуша овесарка и др. Районът е важно място за търсене на храна и почивка на черния лешояд и царския орел, които са световно застрашени. Особено внимание заслужава белоглавият лешояд, който е една от редките и изчезващи птици. Върху огромна скала е разположена една от двете колонии на белоглави лешояди в България. Обособена е специална площадка за подхранване на лешоядите и е направена постройка за тяхното наблюдение.

Голямо е разнообразието на влечуги и земноводни. Те са представени от 21 вида, сред които змиегущер, тънък стрелец, смок мишкар, змия червейница, вдлъбнаточел смок, жълтокоремник и др.

Тук се намира едно от най-големите находища в България на световно застрашените сухоземни костенурки от двата вида шипоопашата и шипобедрена.

От едрите бозайници се срещат вълк, дива свиня, сърна и елен лопатар.

В с.Студен кладенец, в близост до резервата „Вълчи дол”, Община Крумовград изгради Природозащитен център "Студен кладенец", който представя изключителните природни дадености на района. На информационни табла са показани характерните животински и растителни видове, както и минералите от региона.

Центърът е пригоден за достъп на хора с двигателни и със зрителни увреждания, за които информацията е изложена на табла с брайловата азбука. Оборудвана е мултимедийна зала за прожектиране на информационно-образователен филм. С далекогледна тръба Сваровски, могат да бъдат наблюдавани лешоядите и другите птици в естествената им среда.

Към Природозащитния център са изградени две екопътеки - до пункта за наблюдение на подхранване на лешояди, която е с осигурен достъп за лица с увреждания и до природните обекти пролом "Шейтан" и "Абразивни кладенци".

Проломът „Шейтан” се намира на река Арда, след стената на язовир „Студен кладенец”. Там реката тече в андезитови скали, в които е образувала каньонообразен пролом с дължина 1 км. В най-тесните места отвесните скали са с височина до 10 м. Широчината на реката е от 1 до 6 м., а дълбочината достига до 20 м.

В пролома се намира уникалният природен обект "Абразивни кладенци". Скалите по поречието на река Арда са застинала лава, като край с.Студен кладенец вулканичната дейност е формирала значителни минерални жили. Част от минералите, откъртени от течението на реката, се спират при среща със скала и се въртят от водата. Оформя се хлътнина, в която попадат още минерали и усилват абразивното действие на водата. Така са се появили дупки в скалите, които в геологията се наричат "абразивни кладенци". Те са с различна големина – от съвсем малки с диаметър 20 см. и дълбочина 10 см., до огромни – с диаметър 7-8 м. и дълбочина 10-15 м.

В природната забележителност "Джелово" е единственото в Източните Родопи находище на турска леска. Разположена е от лявата страна на пътя за Ивайловград, срещу разклона за с.Перуника, върху каменист терен със силен наклон и заема площ от 4,9 хектара.

Турската леска расте като дърво, което достига височина до 20 м. Находището при с.Перуника е от рядко срещаната форма Grandulifera. Дървета, които са над 300 години, са разпръснати нарядко сред широколистна гора.

За природна забележителност са обявени 4 водопада, от които 3 са разположени на река Душан дере: "Водопада" - в землището на с.Джанка, който е с височина на пада 25 м. и е най-високият от защитените водопади в Кърджалийски регион; "Душан", в землището на с.Красино, с височина на пада 20 м. и "Буреще", в землището на с.Падало, с височина на пада 20 м. Водопадът "Мандрата", с височина на пада 10 м, е разположен на река Ташбунар дере, в землището на с.Чал.

В община Крумовград има две защитени находища на градински чай - в землището на гр.Крумовград, местността Дайма, с площ 15 ха. и в землището на с.Кандилка, р.Кесе дере, с площ 5 ха. Широката употреба на градинския чай крие опасност от намаляването му, поради което растението е поставено под специален режим.

Забележителни са пещерите в местността Моста (шестте пещери). Намират се на територията на защитена местност „Орешари” и са разположени близо една до друга. Отворите им са 2-3 м., а дължината им е от 10 до 20 м. Те са местообитания на защитени видове прилепи: голям нощник, дългопръст нощник, пещерен дългокрил, голям и малък подковонос, сив дългоух прилеп, савиево прилепче, полунощен прилеп, кафяво прилепче, малко кафяво прилепче. Обектът “Пещерите” е включен в списъка на 250-те най-известни пещери в България.

За природна забележителност са обявени вековен орех, в училищния двор на с.Красино, който е над 180 години; вековен конски кестен, в с.Калайджиево, Горна махала, над 200 годишен и джел (растението е включено в Червената книга на България в категорията редки видове), в землището на с.Стражец.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

Защитената местност “Орешари” е разположена в землището на с.Орешари и заема площ от 55 хектара. Обявена е с цел опазване на местообитанията и популациите на защитени видове растения и животни, в т.ч. тис, венерин косъм, родопска горска майка, румелийски трахелиум, черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, дългоух и полунощен прилеп и др., и съхраняване на забележителен източнородопски ландшафт, включващ скални венци, арки, пещери и тракийски скални ниши. Тук се намира природната забележителност “Пещери в местността Моста”.

Теренът е варовит, изпъстрен с множество карстови форми. Пещерите са богати на фауна, а в някои от тях са открити следи от минал живот.

Установени са 4 вида реликтни защитени растения – тис, папрат венерин косъм, родопска горска майка и чинар. Освен тях, още над 10 вида са включени в Червена книга на България.

Районът се обитава от редица защитени видове, като египетски лешояд, черен щъркел, алпийски бързолет, среден и малък пъстър кълвач, жалобен синигер, червеногърба и червеноглава сврачка, горска чучулига, сива овесарка, ивичест гущер, кримски гущер и др.. Пещерите се обитават от защитени видове прилепи - голям нощник, дългопръст нощник, сив дългоух прилеп, полунощен прилеп, пещерен дългокрил. голям и малък подковонос, савиевото прилепче, кафявото прилепче, малкото кафяво прилепче.

Защитената местност “Рибино”, с площ 66,3 ха., е разположена в землищата на с.Рибино и с.Самовила. Обявена е с цел опазване популации на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения, в т.ч. голям подковонос, малък подковонос, южен подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, трицветен нощник, голям нощник, пешерен прилеп, дългокрил прилеп и др., както и за опазване на карстов ландшафт, включващ скални масиви, извори и пещери.

Във варовития терен има красив каньон и множество пещери, в някои от които са намерени археологически находки. Пещерата „Самара”, една от най-дългите в Източните Родопи и „Огледалната пещера” са включени в списъка на 250-те най-известни пещери в България.

Установени са редица защитени видове, като дъждовник, малък гребенест тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, кафява крастава жаба, жаба дървесница, шипобедрена костенурка, стенен гущер, смок-стрелец.

Пещерите се обитават от защитени видове прилепи - малък, южен и средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, голям и трицветен нощник, пещерен дългокрил. В тях са открити 3 нови за науката безгръбначни животни от родовете Niphargus, Roncus и Balcanopelatum. Тук се срещат мокрицата Trichoniscus rhodopiense – български ендемит и охлювът Balkanodiscus frivaldkyanus – балкански ендемит.

Защитената местност "Момина скала", е разположена на територията на община Крумовград и община Маджарово. Заема площ от 782 ха., от които 31,7 ха. са в землището на с.Бряговец. Обявена е за опазване на популациите и местообитанията на защитени и застрашени от изчезване видове растения и животни, в т.ч. пеперудовиден салеп, източен чинар, южно чапличе, морковидна стефанофия, нежен лопен и опазване на уникални ландшафти.

В Червената книга на България са включени 16 вида растения. Установени са находища на ендемити. Голямо е разнообразието на защитени видове птици: скален орел, пъстър и син скален дрозд, египетски лешояд, испанско каменарче, черноглаво коприварче, орел змияр, осояд, ястреби и др.

2. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ.

На територията на общината има останки от праисторически, тракийски и средновековни селища, крепости, светилища, надгробни могили, скални гробници, църкви и некрополи, които свидетелстват за интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи. В местността Ада тепе, край гр.Крумовград, е открит най-древният рудник за добив на злато в Европа, който е функционирал в периода ХV-VІІІ в.пр.Хр.

За археологически паметници на културата са обявени 45 обекта, от които три са от национално значение:

1. Средновековна скална обител, т.н. "Дупка на поп Мартин" в с.Орешари.

Гробницата е изсечена в труднодостъпни скали над десния бряг на река Арда. Около входа, който е на 4 м. над околния терен, са изсечени 13 скални ниши. Във вътрешното й пространство има ниши, улеи и вдълбавания.

2. Скална гробница в с.Рогач.

Гробницата е датирана към І хил.пр.н.е. Изсечена е във вулканичните скали на десния бряг на р.Крумовица. Тя е с трапецовиден план и сечения, с горен отвор и тесен вход на юг към реката. Пред него има леко загатнато преддверие.

3. Долмени в с.Черничево, в местността Хамбар дере.

В с.Черничево, в местността Хамбар дере, се намира некропол от 7 долмена, датиран към кр.ІІ – нач.І хил. пр.н.е. От тях добре запазени са 4. Те са градени от вертикално поставени каменни плочи. Входовете им са от юг и представляват страничен отвор в късата страна. Другите 3 долмена са полуразрушени.

Останки от праисторически, тракийски и средновековни селища са открити в гр.Крумовград и селата Джанка, Овчари, Вранско, Ковил, Чал, Подрумче, Студен кладенец, Стари чал, Поточница, Храстово, Лимец и Гулия.

Десетки крепости, от които днес са останали само следи от зидове, са били построени за охрана на пътя за Мосинопол (днес Гюмюрджина). В зависимост от терена, върху който са изградени, те са с различен размер и форма. Повечето от тях са разположени близо до реки, които ги опасват със стръмни брегове. Най-добре укрепени и подсилени с кули са леснодостъпните места. Местностите, където е имало крепости, носят наименование “Калето”, “Градището” или “Асара.

Останки от зидове на крепостни стени са открити в гр.Крумовград и в селата Звънарка, Джанка, Хисар, Златолист, Луличка, Пелин, Рогач, Странджево, Орешари, Студен кладенец, Стари чал, Морянци, Сладкодум, Рибино, Пашинци, Храстово, Егрек, Девесилово, Черничево, Горни Юруци, Долни Юруци и Синигер.

Тракийските светилища са разположени на скални масиви или на отделни скали, които се извисяват над околния терен. Други светилища са представлявали сгради с кръгла или правоъгълна форма. Тракийски светилища са открити в селата Джанка, Овчари, Ковил, Перуника, Пелин, Сбор, Лимец и Малък Девесил.

Изключително интересни и атрактивни са тракийските скални ниши, които се срещат единствено в Източните Родопи. Повечето от тях са разположени в отвесни скали по поречието на р.Арда и р.Крумовица. Изсечени са в най-високата и недостъпна част на скални масиви или на отделни скали. Все още се дискутира по въпроса за тяхното предназначение. Скалните ниши са различни по големина, форма, дълбочина и начин на издълбаване. Преобладават трапецовидните ниши, по-малко са правоъгълните, срещат се и елипсовидни.

Скални ниши има в селата Джанка, Вранско, Луличка, Перуника, Странджево, Орешари, Сбор, Морянци и Поточница.

Скалните гробници са уникални тракийски паметници, които са изсечени в ниската част на голяма скала. Най-често са трапецовидни, с отвор отгоре и тесен елипсовиден вход на късата страна. Той е бил затварян с каменна плоча, след което е затрупван с камъни и пръст.

Скални гробници са открити в селата Джанка, Рогач, Странджево и Поточница.

В с.Ковил е открит некропол от скални гробове с жертвеник, които са изсечени в скалите по периферията на билото. Гробовете са 9 на брой и са разположени в една линия.

В община Крумовград има тракийски надгробни могили в селата Звънарка, Овчари, Аврен, и Луличка.

Средновековните църкви е имало в крепостите и в селищата. На много места са открити останки от зидовете им. Църкви е имало в гр.Крумовград и селата Златолист, Пелин, Студен кладенец, Голяма Чинка, Храстово, Ручей, Аврен, Егрек, Девесилово, Девесилица, Черничево и Стражец.

Средновековните некрополи се намират до средновековно селище или крепост. Местните хора ги наричат “Стари гробища”, “Дженевиз мезар” или “Гяур мезар”. Гробовете са ориентирани в посока изток-запад и представляват гробна яма, облицована и покрита с каменни плочи.

Средновековни некрополи са открити в гр.Крумовград и селата Звънарка, Овчари, Горна кула, Странджево, Студен кладенец, Стари чал, Поточница, Рибино, Голяма чинка, Ручей, Аврен, Егрек, Голям Девесил, Лимец, Девесилово, Черничево, Горни Юруци и Стражец.

3. АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ НА

КУЛТУРАТА.

1. Джамия “Сейтляр джамиси” в гр.Крумовград.

Изградена е върху основите на стара талпена джамия от 16 – 18 век, която е била предпоставка за възникването на града: във връзка с петъчните събирания на вярващи около нея се появява търговия, построяват се търговски складове, а по-късно и жилища. Строена е през 1855 година, като първоначално постройката е била дървена. В сегашния си вид е построена в периода 1901-1904 година от фамилията Сейди.

2. Църква “Св.Иван Рилски” в гр.Крумовград.

Строена е през 1934 година по инициатива на Гиню Кантарджиев, Русин Русинов и Хараламби Колев. За целта е имало създаден фонд, в който се събирали средства. Църквата е осветена на 30.10.1938 година от Пловдивския митрополит Кирил, по-късно Патриарх български.

3. Тютюневи складове – 2 броя, в гр.Крумовград.

Първоначалната и настояща функция на двете сгради е тютюневи складове. Съхранени са във висока степен в автентичния си вид. Притежават културно-историческа стойност като представители на типа сгради, свързани с основния поминък на района.

4. Къщи на ул.”Съединение” в гр.Крумовград. Построени са през 30-те години на ХХ век и представляват характерна за града от този период бедна жилищна архитектура. Сградите притежават културно-историческа стойност като елементи на съхранен градоустройствен ансамбъл.

5. Сграда в гр.Крумовград, в която се помещава музейната сбирка.

Построена е през 1901 година за военен клуб и носи характеристиките на късновъзрожденска сграда. В периода 1912 – 1913 година е използвана за кметство. Сградата притежава културно-историческа стойност като единствен съхранен пример на обществено строителство в града в началото на века.

През 1971 година е реставрирана и адаптирана за нуждите на музейната сбирка за културно-историческото наследство на община Крумовград.

6. Комплекс “Църква “Св.Пророк Илия” и училище” в с.Аврен.

Църквата е построена с разрешение на турските власти, като строежът започва през 1866 година. Тя е завършена и осветена през 1870 година. Инициатори за построяването й са Милю и Гого Славилови. Майстори на строежа са Вълчо Каптилов, Стоян Петков и Славил Кирев Славилов, който дава дворното си място за нейния строеж. В имота на църквата и в комплекс с нея е разположена сграда, в която от 1878 до 1928 година се е помещавало училището на селото.

7. Църква “Св.Атанасий” в с.Черничево.

Църквата е построена през 1847-1848 година с разрешение на турските власти. Инициатор за построяването й е Гиню Кирев – чорбаджия по онова време. Имотът е подарен от някой си Руско, който е имал и къща в същия двор. Майстор на строежа е Коджагого от с.Петково, Смолянско. Църквата е изгоряла до основи през 1913 година и е била възстановена през 1921-1922 година.

8. Римски мост в с.Егрек.

Мостът е строен от чобан за хаир на хората. Той е двусводест, с дължина на пътното платно 13,20 м. Сводовете са широки 4,60 м. и 2,60 м. Граден е от обработени камъни, като сводовете са облицовани с корнизи от по-малки плоски камъни. Блокажът е от необработени речни камъни.

Мостовете от този вид са строени към края ХVІІІ в. или началото на ХІХ в., но хората обикновено ги наричат “римски”. Строени са от майстори-строители от Смолянско.

9. Воденици – 5 броя в с.Егрек.

Водениците са построени по течението на реката и са предназначени за мелене на царевично брашно и фураж. Те са 5 броя, от които 2 в Долната махала, 2 в Горната махала и 1 в Централната махала. Всички са действащи и работят от м.ноември до м.март, когато реката е най-пълноводна. Изградени са от ломени камъни, а покривите им са покрити с каменни плочи.

ДРУГИ АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНИ ОБЕКТИ.

1. Джамия в с.Чал

Джамията „Коюнонларъ джамиси” е най-старата датирана джамия в Източните Родопи. Построена е от овчарския род Коюнонлар. Известна е и с името Ахат буба джамиси, на мюсюлманския светец, чието тюрбе се намира в съседство с нея. То се посещава от населението на съседното алианското село Доборско. Джамията и тюрбето са разположени сред обширно гробище, обрасло с вековни дъбови дървета.

2. Параклис в с.Стражец.

Намира се от лявата страна на пътя Крумовград – Г.Юруци, на 1 км преди селото. Входът е от южната страна. Покривът е двускатен, покрит с каменни плочи.

4. ПАМЕТНИЦИ В ОБЩИНА КРУМОВГРАД.

по

ред

НАИМЕНОВАНИЕ

МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ

1.

Паметник на хан Крум

гр.Крумовград, пл."България"

2.

Паметник на майка България

гр.Крумовград, пл."България"

3.

Паметник на капитан Петко войвода

гр.Крумовград, ул."Княз Борис І"

4.

Паметник на убитите опълченци

гр.Крумовград ул."Д.Благоев"

5.

Паметна плоча на Емил Колев

гр.Крумовград, ул."Съединение" 7

6.

Бюст-паметник на Васил Левски

гр.Крумовград, ул."Опълченска" 1

7.

Бюст-паметник на Хр.Смирненски

гр.Крумовград, ул."Съединение" 23

8.

Бюст-паметник на Иван Вазов

с.Звънарка, в училището

9.

Бюст-паметник на Н.Й.Вапцаров

с.Горна Кула, в училището

10.

Паметник на бежанци от с.Манастир, Беломорска Тракия

с.Аврен

11.

Паметна плоча на Михаил Христов

с.Аврен, м.Кабаач

12.

Паметник на загиналите в Отечествената война

с.Голям Девесил, м.Лелек дере

13.

Паметник на загиналите през 1912-1913 година

с.Черничево

14.

Паметник на л-т Младен Калеев

с.Черничево, в училището

15.

Паметна плоча на л-т Калеев и р-к Русев

с.Черничево

5. ТУРИСТИЧЕСКИ АТРАКЦИИ

За културно-историческото наследство на общината разказва музейната сбирка в гр.Крумовград, която е разположена в сграда, паметник на културата, строена през 1901 година. На площ от 250 кв.м. са подредени над 2 хиляди експоната.

Най-значителната река в Източните Родопи – река Арда – е северна граница на община Крумовград. Част от изградения на нея язовир "Студен кладенец", включително язовирната стена и ВЕЦ "Студен кладенец" са разположени на територията на общината. Язовирът е част от хидроенергийната каскада Долна Арда. Той е вторият по големина в България и е най-живописният в Родопите.

Язовир „Студен кладенец” и реките Арда и Крумовица предлагат условия за практикуване на риболов и водни спортове.

Всяка година, в края на м.май се провежда регата ”Арда и нейните язовири”. Спускането започва от язовир Кърджали, минава през язовир "Студен кладенец" и завършва на стената на яз." Ивайловград". Единият от биваците, които се устройват за участниците, е в с.Студен кладенец.

За извършване на организиран ловен туризъм се използват Държавно дивечовъдно стопанство "Студен кладенец", Държавен дивечовъден участък “Чифлик дере” и тринадесет ловни полета.

Ежегодно през м.май в гр.Крумовград се провежда Събор на народното творчество, на който индивидуални изпълнители, певчески и танцови колективи представят местни родопски, тракийски и турски песни и танци.

През първата седмица на м.октомври в гр.Крумовград се организира Традиционния панаир „Сеид баба”.

  • Публикувана на 01 Април 2016
  • Посещения: 9123

Намерете ни във Facebook

 

За връзка с община Крумовград

Logo Footer

гр. Крумовград п.к. 6900,
пл. България №5
ЕИК: 000235913
За връзка с община Крумовград

minkrum@krumovgrad.bg

тел: 03641 / 20 10, 20 11, Вътрешен 163
факс: 03641 / 70 24
Работно време: 8.00 - 17.00
Дежурни по ОСС в Община Крумовград: 03641 / 20-00,
мобилен: 0886073399

 

Къде се намираме:

kg map